С повишаването на температурите крайбрежията на реките Дунав, Искър и Вит, както и затворените водоеми стават все по-привлекателни за разходка, риболов и отмора. За съжаление прохладните води блазнят хората да се потопят в тях, а това крие много опасности.
Община Гулянци напомня на гражданите, че къпането и плуването във водоемите на територията на общината е абсолютно забранено със заповед на кмета № РД-09-70/04.05.2020 г., съгласно Наредбата за водоспасителната дейност и обезопасяването на водните площи.
Всички зони по поречията, чието положение и характерни особености създават предпоставки за къпане и плуване се обозначават със забранителни табели, извършват се обходи и наблюдение. Това само по себе си не е достатъчно, тъй като на територията на общината има около 80 км. речни брегове, както и десетки водоеми, които няма как да са под непрестанен пряк контрол.
Затова Община Гулянци призовава гражданите да спазват забраната за къпане и плуване.
Най-уязвими от фатални водни инциденти са децата. По данни на БЧК през последните 5 години вследствие от удавяния са загинали между 10 и 16 деца годишно. Пикът на фатални инциденти е бил през 2008 г. – 32 удавени деца, както и през 2012 г. – 22. Затова не подценявайте опасностите, говорете с децата, обяснете и на тях какви рискове крият реките и другите неохраняеми водоеми и защо не бива да се къпят в тях или да ходят на разходка в близост без възрастен придружител.
По данни на Водноспасителната служба на Българския червен кръст три са основните причини за фатални инциденти:
- Непознаването на опасностите при къпане и плуване;
- Неумението да се излезе от опасни ситуации, възникнали във водата;
- Незнанието как да се помогне на човек, който се дави.
Специалистите акцентират върху някои от основните опасности при къпане и плуване:
- Дънни ями и прагове
Пропадането в тях става внезапно, предизвиква уплаха, преминаваща в паника... и давенето започва. На охраняваните плажове дънните ями и прагове се обозначават с червени плаващи знаци (шамандури) и указателни табели на брега. Тези места не бива да се използват за къпане.
Ако човек, който не умее да плува, пропадне в дънна яма или праг, може си помогне и сам, като запази самообладание и с отскоци от дъното се придвижи към плиткото.
- Плуване и скокове в непознати води
Основна опасност представляват подводните скали, различни остри предмети, неизкоренени дървета и други. Сблъсъкът с тях при скок може да причини сериозни травми, които да доведат до загуба на съзнание и удавяне.
- Студена вода
Рязката промяна на телесната температура, когато човек попадне в студена вода, може да предизвика шок с рефлекторно спиране на дишането. В някои случаи се стига до загуба на съзнание и настъпване на внезапна смърт.
Това се получава и при рязко потапяне със силно загрято и изпотено тяло - дори във вода, която не е толкова студена. Във водоеми без вертикална циркулация на водата горният слой се затопля като следствие от слънчевото греене, но в дълбочина водата остава студена. Същите опасности грозят хората и при скокове или гмуркане в такива водоеми.
- Умора и изтощение / Надценяване на собствените плувни умения
При продължително плуване без почивка - и особено ако водата е студена, - ако не последва своевременно излизане от водата, настъпва умора, възниква опасност от получаване на мускулни крампи, преохлаждане на организма, а при крайно изтощение се рискува и удавяне.
- Мускулни крампи (схващания)
Крампите представляват неволево болезнено съкращаване (гърч) на отделен мускул или мускулна група. Получават се след рязко усилие или при преумора, особено ако са съчетани с преохлаждане. Мускулът е свит, твърд и болезнен, като най-често се засягат мускулите на стъпалото, подбедрицата и бедрото, по-рядко на ръцете и още по-рядко - на врата и корема.
Опасността идва от внезапната и силна болка и невъзможността на мускула да изпълнява функциите си, докато трае гърчът. Силната болка и обездвижването на крайника често водят до паника и давене.
- Течения и водовъртежи
Теченията представляват движение на водата. Образуват се от естественото движение на водата в реките, но също така от вятъра, вълнението, формата на брега и релефа на дъното. Силно течение се образува и при изтичане на вода от преливниците на язовирите.
Посоката им може да бъде различна - от брега, косо или успоредно на него - и да се мени според температурата на водата, посоката на вятъра и релефа на дъното. В морето и някои големи вътрешни водоеми - за разлика от реките - теченията невинаги се виждат от брега.
Когато скоростта на течението е по-голяма от скоростта на плувеца, той може да бъде отнесен далече от брега, ако се опитва да плува срещу течението. Попаднал в такава ситуация, човек трябва да плува косо срещу течението, докато излезе от него, а след това - към брега.
Водовъртежите представляват кръгово фуниеобразно движение на водата към дъното. Причиняват се най-често от завихряне на водата след среща на препятствие в течащи води или при вятър и вълнение, както и при мястото на водовземане в язовирите.
Попадането във водовъртеж е изключително опасно, тъй като засмуква къпещите се в дълбочина. Къпането и плуването на места, където е вероятно образуването на водовъртежи, както и в близост до язовирните стени, е забранено.
Излизането от водовъртеж е възможно по естествения път на водата - към дъното, след което встрани и към повърхността. Това обаче е възможно само при много добри умения за гмуркане и плуване под вода.
- Тинесто дъно, водорасли
Освен в морето, те се срещат и в сладките води на вътрешните водоеми. Създават неприятни усещания при допир до тялото, но могат да бъдат и опасни при заплитане в тях.
Попаднал на такова място, човек може да го преодолее с леки плувни движения по гръб.
