Гулянци е наследник на античен каструм, възникнал на левия бряг на р. Утус /тракийско наименование на р. Вит/, като крайпътна станция на крайдунавския римски път от запад към изток.
Турците кръщават селището Гюлян /роза/ заради белите и алени трендафили, отрупвали дворовете и околностите му. С течение на времето наименованието се трансформирало в Гюлянде, Гюлянци до сегашното Гулянци.
На 4 септември 1974 г. с Указ № 1942 на Държавния съвет на Народна Република България, Гулянци е обявен за град. Сбъдва се отколешната мечта на поколения, които с труда си изграждаха и оформяха Гулянци от едно малко селце в добре развито българско село от градски тип.
През 1974 г. Гулянци е център на малка община в която влизат: Ленково, Шияково, Крета и Дъбован.
На 5.12.1977 г. се обособява селищна система Гулянци с 9 селища: Гиген, Брест, Дъбован, Загражден, Милковица, Ленково, Долни Вит, Сомовит, Гулянци и три пълномощничества: Искър, Крета и Шияково.
С Указ на Държавния съвет № 2295 от 26.12.1978 г., Гулянци става административен център на община включваща 12 кметства.
