На 8 май дворът на ДГ „Незабравка“ – гр. Гулянци се изпълни с детски усмивки, пролетно настроение и български дух. С много старание и вълнение децата пресъздадоха магията на Гергьовден – един от най-светлите и обичани български празници, който по традиция отбелязваме на 6 май.
Под синьото небе и върху зеления килим на пролетта малките участници превърнаха празника в истински урок по родолюбие. Облечени в традиционни народни носии, те представиха сцени, танци и стихове, свързани с преданията и символиката на Гергьовден – празник на храбростта, обновлението, здравето и благословението.
На празника присъстваха кметът на Община Гулянци Лъчезар Яков, кметът на с. Крета Марина Димитрова, отец Пламен Линков, директори и представители на учебни заведения от община Гулянци, служители от ЦОП – Гулянци, родители и гости.
При откриването директорът на детската градина Ева Янкова поздрави присъстващите и с вълнение благодари на кмета Лъчезар Яков за обновената сграда и двор, на целия колектив, на отец Пламен Линков, на хореографите Юли и Ани от формация „Ние сме българи“, на децата и родителите, както и на инициатора на празника – г-жа Бисерка Венкова, учител в ДГ „Незабравка“.
Кметът Лъчезар Яков поздрави педагогическия колектив, децата и родителите за вложеното старание и за това, че пазят българските традиции живи. „Днес виждаме най-хубавия смисъл на нашата работа – усмихнатите деца, живите традиции и общността, която е заедно. Благодаря на всички, които с труд, любов и постоянство създават такава среда за нашите деца. Те са най-голямото богатство на община Гулянци и най-хубавата причина да работим с грижа, отговорност и вяра в бъдещето“, каза кметът Лъчезар Яков.
Един от най-вълнуващите моменти в празника беше завършването на живо на икона на Свети Георги, дело на Сашка Георгиева – медицинска сестра в детската градина. Финалният щрих беше поставен от дете, което дорисува копието, с което светецът побеждава чудовището.
Иконата беше осветена от отец Пламен Линков и се превърна в красив символ на вярата, традицията и приемствеността.
С много нежност и радост децата сплетоха венци от пролетни цветя, отвориха раклата на българските обичаи и споделиха с всички присъстващи богатството на празника по един истински докосващ начин. Във всяко стихче, във всяка песен и във всеки танц се усещаше любовта към българското.
Най-очаквана, разбира се, беше люлката – символ на здраве, сила и ново начало. Всяко дете се полюля с усмивка и надежда, както повелява традицията.
Специален гост на празника беше и малкото черно агънце, което направи атмосферата още по-автентична и предизвика истинска радост сред децата, които го обсипаха с ласки и грижа.
Празникът завърши с пъстро хоро, което събра малки и големи в един общ ритъм – ритъма на българската традиция, която не просто помним, а преживяваме заедно.
